ПОСЛЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СЛЕД предл. Диал. 1. Остар. С крат. лич. местоим. във вин. или дат. След; подир, подире. Послед му тича старом тейне, / тичом тича, виком вика: / — Я стой, постой, свет Иване, / я със тебе в рай да дойда. Нар. пес., СбВСт, 49. — Девойкя мари хубава, / .. / Ситно премятай ногите, / послед та юнаци гледаха. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 4. Тодора двори метеше, / Стоян през потен вървеше / и на Тодора думаше: / — Форли, Тодоро, метлана, / та си ма послед заследи. Нар. пес., СбВСт, 263. Черна йовчица блееше. / Послед я ягне следеше. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 142. На мермяр камък посенна, / със медян кавал засвири. / Послед каваля глас зачу. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 96. ?Знаеш ли, сино, повниш ли, / кога бяше година кишовна, / послед кишата бяше сушата. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 77.

2. Като нареч. Като следвам, вървя след някого или нещо; отзад. Та фанаха млад Тодора / и го в гора откараха. / Тодорова стара майка / послед върви и ги моли: / .. / Пуснете ми млад Тодора. Нар. пес., СбВСт, 18.