ПОСЛЕДВАЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛЀДВАЩ, ‑а , ‑о, мн. ‑и. Прич. сег. деят. от последвам¹ като прил. Книж. Който следва, идва, случва се след някого или нещо, като следствие от някого или нещо; следващ. Последващият период — от освобождението ни до днес .. беше пълен със знаменити работи. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 49. Това гукане във всеки последващ миг се засилва. Й. Йовков, АМГ, 200-201. Тя [поемата] ще може при туй в последващи издания да бъде допълнена. К. Христов, ЧБ, III. Кирило-Методиевският ден .. Той не се повтаря с никой предшествуващ го ден, както никой последващ го ден няма да се повтори с него. В. Йосифов, Избр. тв I, 204. От един тон дървени стърготини чрез хидролиза и последваща ферментация могат да се получат около 150 литра спирт. ВН, 1958, бр. 2051, 4.