ПОСЛЀДНИК, мн. (рядко) ‑ци, след числ.‑ка, м. Диал. Плацента; последък, последок, баба2, бабиното, бабино дете, бабица2, ложе3, място.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.