ПОСЛЕДОВАТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛЕДОВА̀ТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който следва, става, извършва се в определен ред, непосредствено един след друг. От отсрещната горичка се чуха три последователни изстрела. Х. Русев, ПС, 184. Градският часовник на Джумаята удари два последователни удара. К. Странджев, ЖБ, 9. По време на развитието на една екосистема се извършва последователна смяна на биоценозите. Биол. IХ кл, 1981, 59. Решението на една задача за построение се извършва чрез последователно решаване на краен брой по-прости задачи за построение. Матем., 1966, кн. 4, 11.

2. Който се характеризира с постоянство, отстояване на определени принципи, отсъствие на вътрешни противоречия. Поетът [Славейков] утвърждава здравото и последователно, честно и безкомпромисно гражданско поведение на интелигенцията, която се противопоставя на отживялото. Лит. Х кл, 107. Представителите на церковата са умели.. да водят с общи сили редовна и последователна политика там, дето светските и безграмотни противници са работили разпокъсано,.., по внушението на личната страст. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 4. Последователна защита на каузата за справедливост. // За човек — който проявява твърдост, постоянство в действията си, в придържането си към определени принципи, идеи, убеждения. — Човек трябва да бъде последователен и твърд в свои‑

те убеждения. Д. Талев, И, 254. Той бе човек на настроението, не бе последователен и затова на него не можеше да се повери изпълнението на голяма и тежка задача. Г. Караславов, ОХ IV, 147. Най-последователен привърженик на идеята за балканска федерация, .., Каравелов има особени предпочитания към сръбския народ. Ив. Унджиев, ВЛ, 135.