ПОСЛЕДОВА̀ТЕЛНО

ПОСЛЕДОВА̀ТЕЛНО нареч. 1. Един след друг или едно след друго, като се спазва определен последователен ред; поред, подред, наред. Тръгна [Борис] напред, като палеше лампите една подир друга. Пред очите на Ирина светнаха последователно обширният хол, голямата и дълга трапезария за гости, един салон, зимната градина. Д. Димов, Т, 186. Църковната камбана удари три пъти последователно. Това означаваше, че към църквата се приближава погребално шествие. Г. Караславов, ОХ I, 468. Продуктът, който ще се пържи, се овалва последователно в брашно, в разбити яйца и в галета. Л. Петров и др., БНК, 58. Батенберг бил принуден да отстъпи едва след като либералите спечелили два пъти последователно изборите за Народно събрание. Ист. VII кл, 93.

2. С последователност (в 3 знач.), с постоянство на принципите и поведението. От този момент вече открито и последователно Заимов започва и своята политическа дейност. Е. Каранфилов, Б III, 47. Княз Дондуков-Корсаков енергично и последователно провежда начертаната линия, противопоставяйки се едновременно на интригите на западните държави и на недоволството на реакционните кръгове в Петербург. С. Радев, ССБ I [еа]. Берон има ясно съзнание и за чистотата на българския език. Той избягва твърде последователно турските думи. Л. Андрейчин, ИНЕС [еа]. Отстоявам тезата си последователно и непоколебимо.

Списък на думите по буква