ПОСЛЕДОК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСЛЀДОК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Диал. Плацента; последък, последник, баба2, бабиното, бабино дете, бабица2, ложе3, място. Жена кога ке роди, последокот ѝ стои до трите дена при нея кай нозите. СбНУ ХХIХ, 173.
2. Остар. Край, завършек; конец2. Между тем им говорим, че все на света е с добър конец (последок) оправено; но някои това, какъвто и аз самий, не щат да вярват. БКн, 1859, кн. 10, 320.