ПОСЛЕДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСЛЕДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; последя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Следя, дебна малко, кратко време. Тя се приближи до прозореца.. — Не смятам да излизаме. Оня мръсник ни изпусна, но сигурно ще се мята наоколо.. Аз ще последя малко, после ще се устройваме. В. Андреев, ПР, 173-174.
2. Остар. и диал. Последвам1 някого или нещо, тръгвам да вървя след някого или нещо. Янка целуна ръка на свекър и на свекърва и последи колата, изпращана от старците с благословия и триста заръки за много здраве на кум Милен. Елин Пелин, Съч. I, 38. Общинският писар.. забърза навън. Брайков изпъчи широките си гърди и го последи. А. Страшимиров, А, 602. Тя погледнала на него приятелски и с маане го повикала да иде след нея; той я последил и тя го отвела в една малка колиба. С. Радулов, НД (превод), 109. Моят вихрен кон лети / .. / искрометните копита / кой ще последи? Е. Багряна, ВС, 21. последявам се, последя се страд.