ПОСЛЕСЛОВИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛЕСЛО̀ВИЕ, мн. ‑ия, ср. Послеслов. Историята на "Чеда на Балкана" незабелязано се обърна в една обемна книга. Размерите ѝ не позволяват да бъде тя присъединена като послесловие към поемата. К. Христов, ЧБ, II. Всичко казано дотук ми даде повод да напиша това послесловие. М. Марчевски, ОТ, 518. Навсякъде в неговите трудове се забелязва влиянието на живата реч .. В заглавията, в предговорите, в послесловията и всякъде, дето му падне случай той [Софроний] пише, че превежда от гръцки и славянски на прост български език. М. Арнаудов, ЖТИ I [еа]. В Геровий ръкопис се съдържа Паисиевата история, допълнена от някой други писател, който като е притурил в нея няколко нови известия, .., мислил е, че има право да счита това списание за свое. Ето защо, види се, той не привожда и Паисиевото послесловие. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 3- 4, 17.