ПОСЛИЗАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛЍЗАМ, ‑аш, несв.; посля̀за, послѐзеш, мин. св. посля̀зох, послѐзе, прич. мин. св. деят. посля̀зъл, ‑зла, ‑зло, мн. послѐзли, св., непрех. Слизам за малко, за кратко време. Тук се спряхме, та послязохме от конете.. да се понакадим малко от Бакхусова тамян. М. Кънчев, В, 325. Конят захваща да поспира вървенето си. Милчо не знаеше дали това той прави от наваленето си из баира или от друго; трябваше да послезе, нъ в такъво затънтено място той не смееше. Ил. Блъсков, ЗК, 146. Стоян от конче послезе, / одица [водица] Стоян да пие. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 217.