ПОСЛОВИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛО̀ВИЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който се отнася до пословица, има характер на пословица или е присъщ на пословица. Между средствата, с които Ал. Константинов създава хумористично настроение, заслужава да изтъкнем интимния тон на беседата с читателя, пословичните изрази и множество думи и форми на живия народен говор. М. Арнаудов, ЖТИ V [еа]. Пословичен стил.

2. Прен. Който е добил широка известност поради своята необикновеност, изключителност, забележителност; прословут. Една странност, която го направи пословичен между съгражданите му, беше крайното му пристрастие към политиката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 111. Неговата справедливост беше пословична, дори понамирисваше на фанатизъм. А. Гуляшки, ЗВ, 202. Габровката е добра съпруга, майка и прибрана къщовница с пословично трудолюбие. Ив. Хаджийски, БДНН II, 114. Защо някой път се прокрадваха такива мисли на отчаяние у дядо? Може би от пословичната наша беднота. Кр. Григоров, ОНУ, 178.