ПОСЛУГУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУГУ̀ВАМ, ‑аш, св., непрех. Слугувам малко, кратко време. — Какво да сторя аз? — попитало човечето. — Късно тази вечер, щом царската дъщеря си легне и заспи дълбоко, донеси я тук да ми послугува. Д. Стоевски и др., ПБГ (превод) [еа]. Изпръво ся глави слуга при един тръговец, нъ наскоро го остави и отиде, та послугува няколко време в една гостилница. Й. Груев, СП (превод), 204.

ПОСЛУ̀ГУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); послу̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Послужвам¹, служа. Мене пак ще е весма драго, ако видя, че ся въведе в нашите училища и послугува на учениците като един извод география. Ив. Богоров, КГ, II. послугувам се, послужа се страд.