ПОСЛУЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУ̀ЖВАМ¹, ‑аш, несв.; послу̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Обикн. с предл. за. Служа, бивам използван, употребен в определен случай, за определена цел. В джоба на затворническия си халат той намери голяма безопасна игла.. За какво можеше да му послужи тази дреболия? Г. Караславов, Т, 107. Редом лежи пушката ми, но вече към нея нямам никакво чувство на страхопочитание, а по-скоро на пълно равнодушие. Послужи и тя за нещо полезно — за патерица. Л. Стоянов, Х, 36. Цени се слугиня у една вдовица.. Даваха ѝ по някоя дребна пара,.., старомоден колан, които за нищо не можеха да ѝ послужат. М. Грубешлиева, ПП, 101. Догдето се извършва венчането, младоженците биват отзад по гърбовете покрити с някакъв плат,.., който отпосле послужва за дреха на невястата. СбНУКШ ч. III, 71.

2. Остар. Допринасям полза на някого или нещо в определен случай, за определена цел. Те сега се хвърляха в областта на бедствията и неизвестността. Защо? За да послужат на делото за освобождението на отечеството. Ив. Вазов, Съч. VI, 96. Аз желая и съм призван с какво да е да послужа на милото си отечество. АНГ I, 607. Най-важното дело, с което г-н Иречек ще послужи изобщо на сичките славени,.., е бездруго "Историята на българския народ". Ч, 1875, бр. 6, 267.

3. Прех. и непрех. Остар. и диал. Обслужвам някого, прислужвам на някого. Калугерът.. го покани да седне до ниската масичка.. — А ти, брате? — попита Теодосий. — Ще постоя прав, да ти послужа — отвърна Добророман. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Той [кроячът] си беше спечелил много приятели от заптиите, защото ги добре послужваше, а те му евтино плащаха. Св. Миларов, СЦТ, 18. Мира я намести на одъра си, приносваше ѝ нейната супа и я послужваше със същата точност, както и в Атина. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 476. Сядват на софрите: най-отгоре деверите, а помежду им невястата, като зетът стои прав и послужва им, догдето вечерят. СбНУКШ ч. III, 96-97.

4. Прех. Диал. Почерпвам някого обикн. с питие или с нещо сладко. Той отказа да ми пие кафето, с което го послужих, само затова, че ние сме биле турци. З. Стоянов, ЗБВ I, 160. Баба госпожа Нимфидора очакваше вече в килията си гости, за да ги послужи с новото си портокалово сладко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4. Отде минаха, минаха / винари и приматари, / тия на Мара думаха: / — "Маре ле, мари хубава, / я ела да те послужа / от нашто вино червено". Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 257. послужвам се, послужа се страд. от послужвам в 3 и 4 знач.

ПОСЛУ̀ЖВАМ СЕ несв.; послу̀жа се св., непрех. 1. Остар. С предл. с, от. Послужвам си. "Сичките средства, с които може да са послужи възпитателът, могат да са скратят в тези двете: реч и пример". У, 1871, бр. 1, 353. Истина йе, че Бог ся йе послужвал няколко пъти от сънища, за да открива своята воля на слугите си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 157.

2. Диал. Почерпвам се (в 1 знач.). — Влезте вътре, та се послужете барем по едно кафе. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 38. Младите целуват ръка на по-старите .. После се послужват с вино или ракия и се разотиват. СбНУ ХII, 9.

ПОСЛУ̀ЖВАМ СИ несв.; послу̀жа си св., непрех. С предл. с. Служа си с нещо, използвам, употребявам нещо в определен случай, за определена цел. — Носиш ли оръжие, изкушаваш се да си послужиш с него. Съсечеш диването, лепнат ти десет години затвор и затриеш младостта си. Ем. Станев, ИК I и II, 110. Той изглеждаше не уплашен, а обиден и ядосан, че не е можал да си послужи, както си знае, със страшната сила, с която природата беше го надарила. Й. Йовков, ЧКГ, 116. Чичо Кола застана пред къщната врата разлютен, разтреперан от яд и почна да му праща всички псувни, които знаеше. Като не стигнаха българските, той си послужи с тия, които едно време беше научил в Румъния. Елин Пелин, Съч. II, 105. "Царят ви даде пълномощията и сега ви ги взема обратно, защото вий зле си послужихте с тях". С. Радев, ССБ I, 396.

ПОСЛУ̀ЖВАМ², ‑аш, несв.; послу̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Изпълнявам, заемам някаква служба, служа известно време, обикн. за кратко. — Послужете, вижте за колко таквоз... ще ви изберат и вас. Общите работи не се те с малко и лесно карат. П. Тодоров, Събр. пр II, 351. Тогава той отишел да послужи на манастира като безплатен работник. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 21. Членовете на окружните съдове ся избират за една година.. Който послужи една година, може да ся отрече от тая дължност. ВП, 9. Доста ми е, дето си отслужих две години; нека пък по-сега, след новите избори се избере някой друг, че и той да послужи на града си. Ил. Блъсков, КУ, 17-18.

2. Отбивам военна повинност, служа в армията известно време, обикн. за кратко. — Ще наредя да те извикат във войската — да послужиш някой и друг месец, туй е запас. А. Гуляшки, ЗВ, 25. След като послужих като граничар, бях изтеглен в щаба на армията.