ПОСЛУШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУ̀ШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. шни, прил. Който слуша, подчинява се и изпълнява чужда воля или съвети; покорен. Такъв слуга не бяха имали. Наистина, мълчалив беше и току речи нищо не знаеха за него: отде е, де е бил по-рано .. Но беше послушен и работеше добре. Й. Йовков, АМГ, 43. Девойките на баба Суса отраснаха хубави, високи като тополи, работни и послушни. Кр. Григоров, И, 53. Боже, та аз трябва да съм била безумна, когато съм те видяла и залюбила? Безумна, че съм ти била послушна досега, послушна като робиня. Р. Стоянов, М, 54. Те [книжата] съдържаха.. цяла архива от изобличаващи документи, с които Борис превръщаше хората в послушни оръдия. Д. Димов, Т, 670. Послушен ученик. Послушни деца. Послушно животно.