ПОСЛУШЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУШЛЍВО нареч. Остар. Послушно. Руска, хайдутската внука, не е от ония, които послушливо седят в коленете на турците! Ив. Вазов, Р, 25. И Цанковата тояга, с която той исполински замахна, не срещна други врат, та да го пробие, а послушливо се спря пред краката на хубава Пенка. Т. Влайков, Съч. III, 244. Опустошений град пак ся напълни с жители, които смирено и послушливо гледаха, за да бъдат угодители на убийците на братята, родителите и роднините им. П. Кисимов, ОА II (превод), 88.