ПОСЛУШЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУШЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Остар. Послушност. Това любезно момче беше изпълнено с добра воля и с послушливост към новите си родители. П. Бобеков, БВК (побълг.), 24. Друго животно,.., е камилата, достойна да ѝ са чудим по своята умереност и послушливост. С. Бобчев, ПОС (превод), 239.