ПОСЛУШНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУ̀ШНИЦА ж. 1. Жена, която прислужва в манастир, докато се готви да стане монахиня; послушничка. Милена живееше вече три месеца като послушница в Самоковския девически метох. А. Христофоров, А, 145. Вратата се отвори и безшумно влезе Стефанка. Беше облечена в расо на послушница. В. Геновска, СГ, 216. Отец Изидор си представи Селвина .. Отдавна беше я отделил той по покорство и прилежание от другите моми .. Дори в себе си мечтаеше да я види послушница. Ц. Лачева, СА, 56.

2. Прен. Остар. и диал. Неодобр. Жена, която безропотно, покорно, сляпо следва нечия воля, подчинява се някому, държи се послушно. Каравелов е отвратен от жестокостите на сръбския бит, който съзнателно задушва всяка човешка и творческа проява на жената, поставяйки я в унизителното положение на робиня и безропотна послушница. М. Арнаудов, ЖТИ III [еа]. "Снае, девет снае, снае послушнице, / я улезте Яни Янино одайче, / отворете нейни, / нейни шарен ковчег". Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 320.