ПОСЛУШНИЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСЛУ̀ШНИЧКА ж. Послушница (в 1 знач.). — За щерка ми е думата, отче Игнатий, за Софка, ти я знаеш! Нали е послушничка в Калоферския манастир! Ст. Дичев, ЗС I, 253-254. Освен игуменката и сестра Евлампия на вечерята бяха и две послушнички. Д. Вълев, З, 76. Ние се озоваваме в просторна зала, която очевидно някога е била спалня на послушничките. П, 1991, бр. 7, 12.