ПОСМАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМАЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посмаля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Смалявам, намалявам малко. Нашият трен, както върви, посмалява хода си. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 40. Гелон посмалил своите искания и изявил само желание да приеме началството си над флота. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 184. Прекръсти ся и помоли, / а сълзи рукнаха; / .. / Те капяха на земята / като едър бисер — / посмалиха горчината. Ц. Гинчев, ДТ, 52. — "Да би дал Господ, Драгано, / я болест, я черна чума, / .. / снагата да ти посмали, / лицето да ти почерни." Нар. пес., СбВСтТ, 126. посмалявам се, посмаля се страд. Неотдавна работниците пратиха до лорд Джон Русела депутация на молба, за да им ся посмали данъка. Й. Груев, СП (превод), 1880.

ПОСМАЛЯ̀ВАМ СЕ несв.; посмаля̀ се св., непрех. Смалявам се, намалявам се малко. Беше вече късно, фитилът на лампата започна да пращи и бледият пламъчец се посмали. Г. Караславов, ОХ I, 247. В коридора гледам лично господин Тендър, целият червен и надут, същински пуяк. Около него — тълпа .. Тогава ме видя и начаса се посмали — усмихва се и ми маха с ръка. Б. Мисирков, Избр. пр II, 1984 (превод) [еа].

◊ Посмалѝ малко. Разг. Не лъжи (не преувеличавай) толкова. — Слушай, да не сте намислили някоя лоша работа? Аз на терористи и шпиони не помагам! — Хайде, хайде, посмали малко, Бен! Какви терористи, какви шпиони? Зл. Енев, ГП [еа]. Посмалѝ, манго, <посмалѝ>. Разг. Не лъжи толкова много! (Казва се на някого, когато прекали с лъжите си). — Вчера ме обзе страшна кръвожадност, отрязах едно парче кожа от живо магаре и си направих цървули. — Посмали, манго, — разобличи го инженер Брукс. Д. Вълев, Ж, 143. — Виждам Търново — продължи тя. — Аз пък виждам река Дунав... — Посмали, манго, посмали! — засмя се учителката. К. Калчев, ПИЖ, 151.