ПОСМЕКЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМЕКЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; посмекча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Смекчавам малко, донякъде. Разтревожени за съдбата на младия поет, приятелите му успяха да посмекчат царския гняв и вместо в Сибир Пушкин бе изпратен на служба.. в Кишинев. С. Северняк, ВСД, 172. В критическите си изяви от следващите години Бобчев няма да е толкова категоричен, ще посмекчи възгледите си, дори привидно ще твърди нещо много по-различно. Н. Аретов, БВ [еа]. — Много си я разгалил, синко, — намеси се пак стрина Венковица уж да посмекчи острите думи на Цанка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 263. Той посмекчи гласа си и настави: — Толкова свят загина в тая война. М. Георгиев, Избр. разк., 245. посмекчавам се, посмекча се страд.

ПОСМЕКЧА̀ВАМ СЕ несв.; посмекча̀ се св., непрех. Смекчавам се малко, донякъде. Режимът, наложен ми след опита за бягство, се посмекчи. Караха ме да мета около килиите. О, 1978, кн. 6, 13. Па и прапорщикът, и той изведнъж за сабята се хваща.. Посмекчиха се вече тези възточни бабаитлъци .. Сега не подпоручик, ами генерал, като влезе в салона, с респект влиза. Ал. Константинов, Съч. I, 292-293.