ПОСМРЪКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМРЪ̀КВАМ, ‑аш, несв.; посмръ̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. посмръ̀кнат, св., прех. и непрех. Смръквам малко, леко. Седнаха да обядват. Джупунката попита къде е Костадин, но като не получи отговор.., недоволно посмръкна. Ем. Станев, ИК I и II, 203. Ще се поизправи насред кухнята, ще посмръкне с ноздри и така ще те изгледа с орловите си очи, че почваш да премигаш. Кр. Григоров, Р, 138. — Чакай да ти помогна, че върне ли се Станимир, може и снаха да ти стана .. — Хи, хи, хи — звънти къдрав момински смях. — Аха, аха, може — едва чуто отвръщаше Рангел и посмръкваше. Кр. Григоров, Н, 64. посмръквам се, посмръкна се страд.