ПОСМУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; посму̀кна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. посму̀кнат, св., прех. 1. Смуквам малко. Посмуквам от нейната цигара.

2. Само несв. Смуквам от време на време малко. Татко го слушаше, пушеше, .., посмукваше пълните си устни и повече мълчеше, без да се пали от неговите думи, без да му възразява. Д. Бозаков, ДС, 27. Извадих из джоба си оловено палурче с ракия .. — Нека седи, та като припече към пладне, да има да си посмуквам. Т. Влайков, Съч. II, 3-4. А защо скъперникът търговец да не им остави отвън едно бурилче ракия, .., да си посмукват из пътя? Ил. Блъсков, СК, 41. посмуквам се, посмукна се страд.