ПОСМУШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСМУ̀ШВАМ, ‑аш, несв.; посму̀ша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Смушвам малко, леко; посмушквам. Отец Герасим посмуши малко магаренцето, за да се приравни, и каза: — Че не е хубаво, не е хубаво, отче мой, а как да се върви против волята на царя? Ст. Загорчинов, ДП, 235. Па се качи коню на рамена, / излеко го из двори разигра, / посмуши го, / та порти прерипна. БНТв I [еа].

2. Само несв. Смушвам от време на време малко, леко; посмушквам. посмушвам се, посмуша се страд. и взаим.