ПОСНОПИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСНО̀ПИЦА ж. Диал. Нещо, нападало като снопи, в голямо количество, на куп. Търгна сабята цареа керка от ножница .. и му се пущила во войската от другиот цар; та кога ватила да сечит, сечи, сечи, поснопица напраила. Нар. прик., СбНУ ХV, 108. Изтъргува и той сабята во десната рака, а во левата боздуганот, и се разигра коньот. Кому ръка, кому нога, кому глаа отлета от сабята негоа .. Не се помина много време и сите арапи беа на поснопица. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 102.