ПОСОКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСО̀КА ж. 1. Страна, място в пространството по отношение на някаква точка, взета като отправна, като център за определяне на разположението или движението на някого или нещо; направление. Той се провираше бързо и ловко сред храсталаците и съобразяваше коя посока да вземе. Г. Караславов, Избр. съч. I, 413. Едни след други от разни посоки пристигаха малки части и високо викаха номерата на ротите си. Й. Йовков, Разк. I, 144. По посока на езерото, .., се мержелееха вечноснежните висове на Алпите. Ив. Вазов, Съч. ХII, 84. От площада пред нея [общината] в три посоки излизаха улици, които нататък се разклоняваха на улички и глухи сокаци и като едра паяжина обхващаха селото. Ем. Манов, ДСР, 200. Тате се обърна, погледна по посока към родното си село, въздъхна и каза: — Мрак! Пълен мрак! Г. Белев, ПЕМ, 110. Луната си грееше, а там на север или малко на запад, не бях сигурен в посоките, сега горяха селата и пищяха хора. А. Дончев, ВР, 129. Хоризонтална посока. Вертикална посока. В противоположни посоки. В посока на изток. По посока на часовниковата стрелка. Хващам посока. △ Държа посока. △ Тръгвам в обратна посока. △ Изгубвам посоката. △ Обърквам посоката. // Въображаема линия в пространството, ориентирана спрямо определени обекти или спрямо земните полюси, по която се извършва движението на някого или нещо, или цел, към която е насочено движението на някого или нещо; направление. Ниско над водата летяха няколко чайки и непрекъснато меняха посоките, сякаш се гонеха със сенките си. Ем. Манов, БГ, 85. Намокреше с езика си единия си пръст и издигаше нагоре ръката си: така кожата ставаше чувствителна и най-слабият вятър се усещаше като лека и приятна ласка и непогрешимо се познаваше посоката му. Й. Йовков, Разк. I, 48. Корабът непрекъснато променяше посоката, лавираше между зъбати скали и рифове. Сл. Чернишев, ЛО, 121. Откачи наметалото от сухия клон, метна го пак на раменете си и тръгна без посока. А. Каралийчев, ПГ, 26. Посока на полет.
2. Прен. Цел, намерения, идеи, проблеми и др., които се следват, имат се предвид в някаква дейност, по които върви развитието на нещо; насока, направление. През същото десетилетие се появяват и едни от най-значителните творби на Ив. Вазов, К. Величков и Ст. Михайловски.. Творчеството на тези автори определя в основни линии облика и посоките на развитие на българската литература и през следващото десетилетие. Ив. Богданов, СП, 7. Гледищата на граф Игнатиев по българския въпрос са част от неговата широка концепция за предназначението и посоката на руската политика по източния въпрос. Т. Жечев, БВ, 245. — Фи-у-лию? — пита птичката. — Фифюху! — отговаряте вие и разговорът тръгва в неизвестна посока. Ем. Станев, ЯГ, 87. Под редакцията на Мутева списанието имаше предимно историко-филологически характер. Щом дойде Богоров, то взе повече публицистична посока. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 685.
3. Мат. Фиксиран, определен ред на следване на точките върху една права. Знакът е + или – в зависимост от това, дали посоката на насочената отсечка съвпада с положителната или отрицателната посока на оста. Тригоном. VI кл, 6.
◊ Посоки на света. 1. Четирите главни ориентирни точки в пространството (изток, запад, север, юг), определяни според мястото, страната, откъдето изгрява или накъдето залязва слънцето на хоризонта, или според земните полюси. 2. Астрон. В небесната сфера — четирите точки (означавани като изток, запад, север, юг), в които небесният екватор и небесният меридиан пресичат истинския (математическия) хоризонт.