ПОСОЛСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСО̀ЛСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Посланически. Било невъзможно Соколски да напусне посолския дом, тъй като местопребиваването му трябваше да се държи в тайна. Т. Жечев, БВ, 205-206. Мусурус бей, ако и да живей в тойзи град, изполнява обаче посолска служба и при тойзи двор. ЦВ, 1861, бр. 41, 4. Те [посланиците] направили частно нападение, при което римский един момък убил едного от галските водачи. Разярен от таквоз престъпване на посолското право, Брен отишел връх Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 287-288.

— От рус. посольский.