ПОСОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСОЛЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; посоля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Посипвам със сол, соля нещо, обикн. колкото е потребно, необходимо; насолявам. Посоляват и поръсват с подправки изчистените птици, облепват ги с глина и ги пекат в гореща пепел. Л. Петров и др., БНК, 20. — Невесто, дай кратуната със солта да посоля яйцата! К. Петканов, ЗлЗ, 140. Тази вечер тя беше разсеяна, забрави да посоли празената чорба. А. Гуляшки, МТС, 317. Той лакомо изсърба попарата си, после разчупи картоф, посоли го хубавичко,.., и го метна в устата си. Х. Русев, ПЗ, 234. Петкан упорито държеше на своето. Не успях да го свикна да яде със сол. Едва дълго време след това той започна да посолява яденето си, но пак слагаше съвсем малко сол. Г. Жечев, РК (превод) [еа].
2. Диал. Посипвам, наръсвам, поръсвам с нещо; засолявам2. — Ха, булка — рече тя на сестра ми, — отрежи на сватчето една порязаница хляб и му я посоли с червен пипер. К. Калчев, ПИЖ, 129. Опече ли някоя прясна пита, ще прави, ще струва, ще отчупи по едно крайщниче, ще го посоли с мерудия и ще прати на другите да я опитат. Чудомир, Съч. II [еа]. След туй промучат кравите. Влезеш в яхъра им, удря те топла приятна миризма... Посолиш им трички в тепсията, клекнеш на столчето и зацъркаш от топлото виме. Кр. Григоров, Н, 59. Връз рогозината посолил малце просо .. да го кълват една квачка со дестина-два-тринайсет пилишча. Нар. прик.,СбНУ V, 161. посолявам се, посоля се страд. Пресните по-големи изчистени гъби се посоляват и се пекат на скара. Н. Сотиров, СК, 166.
◊ Посолѝ си приказката да не се усмърди. Диал. Казва се на някого, който говори без доказателства.