ПОСОЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСО̀ЧВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от посочвам и от посочвам се. При посочване мястото на бодежите ръцете им се докоснаха. Й. Попов, ИЖП, 15. — Ако посоча някое лице [за заместник], може да има възражения срещу него. Пък и подобно посочване не бива да се прави, защото това би било налагане. Т. Кюранов, АП, 54. Той [Гоце] воюва против "началството" ту с пряко и смело посочване всяка глупост или неправда, ту с мълчаливо.. презрение. П. К. Яворов, Съч. II, 179.