ПОСОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСО̀ЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от посоча като прил. Който е споме‑

нат, отбелязан по-преди; горепосочен. Апостолът, както се вижда от посоченото писмо, води продължителни "спорове със застъпниците на различните идейни течения сред младите". Ив. Унджиев, ВЛ, 133. Посоченото забраждане.. е принадлежност изключителна на двупрестилченото женско облекло, разпространено в Северна България. СбНУ LV, 51.

ПОСО̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Обикн. в съчет.: Посочен ъгъл. Мат. Хоризонтален ъгъл в точката на стоене между успоредната на положителната посока на абсцисната ос права и посоката към наблюдавания обект, мерен по часовниковата стрелка. Посочно реле. Електр. Реле, което се задейства при определена посока на пренасяната мощност на електрическия ток. Посочни релета — реагират, когато контролираната величина има определена посока. Ат. Начев, ЕС, 148.