ПОСПАДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПА̀ДАМ, ‑аш, несв.; поспа̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Спадам малко, донякъде. Тялото на негърчето не се раздрусваше от треска, а отокът на лявото бедро бе поспаднал. Гр. Угаров, ПСЗ, 558. — Искре, — рече Стефа, когато шумът поспадна, — как разбрахте, че сме тука? Ем. Манов, МПЛ, 64. Тя, съобразила, че гневът му, който винаги траеше минута-две, е поспаднал, .., изгледа ме укорно и притвори вратата. Ст. Чилингиров, ХНН, 21. С намаляване на годишните вноски и след обмисляното изваждане на някои активи от списъка .. недоволството на посредниците поспадна. Кап., 2005, бр. 3 [еа]. Кога край Ерген додоха, / Ерген бе вода придошла, / не можат вода да минат, / седнале да си починат, / дорде си вода поспадне. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 82.