ПОСПЕСТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПЕСТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поспестя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Спестявам малко. — Как си, побратиме? — Добре съм. Поспестих парици. Купих си прасенце. Ран Босилек, ВП, 103. — Аз, откакто съм станала учителка, не съм получила толкова пари! Не, получила съм и повече, но не съм ли яла, не съм ли се обличала, пък и нещо не съм ли поспестила? Ст. Чилингиров, РК, 268-269. Двамата братя Бабулеви си отвориха свое дюкянче .. И казваха скромно: — Работихме двамата, поспестихме от залъка си по някой грош, пък и на вересия взехме по нещо стока оттук-оттам. Д. Талев, ПК, 27. Та взехме си подновената нова кола през май и ни се дощя да тръгнем веднага към София, Варна, Букурещ. Бяхме поспестили и пари за бензин. Й. Хаджиев, СП [еа].

2. Само несв. Спестявам от време на време, понякога по малко. И зафана тя в новия си дом да реди и чисти .. и от сичко да поспестява, както я беше учила майка ѝ. Т. Влайков, Съч. II, 95. Требува да поспестява и който има дребни деца, каквото у някой несгоден случай да не би да остане оскуден, та да няма с что да ги прехрани, отгляда и изучи. Й. Груев, Лет., 1873, 220. Който поспестява, не осиромашава. Погов., БНТв ХII [еа]. поспестявам се, поспестя се страд.