ПОСПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСПЍРАМ, ‑аш, несв.; поспра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поспря̀л, ‑а, ‑о, мн. поспрѐли, прич. мин. страд. поспря̀н, ‑а, ‑о, мн. поспрѐни, св. 1. Непрех. Спирам за малко; поспирвам. Отсред площада жената размахва към кръчмата някаква илюстрована картичка и вика: — Владко-о! .. Поспира, засмива се и отново вика. К. Константинов, СЧЗ, 10. Да бяхме поспрели малко. Стига толкоз. Подир пладне пак — превари дядо Стоил биволите и почна да разпряга. А. Каралийчев, В, 25. — Иване, ха млъкни! Тихо! — пошушна някой и разговорите поспряха. Н. Кирилов, ПД, 84. Тая вечер пък слънцето сякаш беше поспряло да се забавлява с игрите на цветовете. П. Славински, ПЗ, 153.
2. Само несв. Непрех. Спирам от време на време за малко; поспирам се, поспирвам. Петнайсетина души араби бяха изправени в редица до срещната стена. Пред редицата бавно вървеше бащата на Жак, като поспираше и пак тръгваше. Б. Райнов, ДВ, 247. Петелът пееше, поспираше да си поеме дъх, а след това започваше отново със същия унес. Н. Хайтов, ШГ, 193. Чуха се стъпки върху сухите клонки и ето, сред буките се показа елен. Поспираше и извиваше глава на всички страни. И. Петров, ЛСГ, 72-73. Вълчицата.. чевръсто зари с двата си яки предни крака. Тя ровеше, поспираше да се ослуша и продължаваше с удвоено усърдие. Г. Райчев, В, 5.
3. Прех. Спирам някого или нещо за малко; поспирвам. — Ще започнеш като улав да викаш, да молиш бея да спре за малко колата си.. Другото е наша работа. Ти само да го поспреш, ама тъй, с молба. Д. Талев, И, 31. И бай Ганьо не е прост, мигар мислите вий, че той не се сети да извади тефтерчето си, да поспре тогоз-оногоз на улицата и като му посочи написания адрес, да го попита с пръсти "накъде?". Ал. Константинов, БГ, 58. Срещаме коли, натоварени с огромни борови трупи. Коларите поспират конете, докато се разминем. Г. Караславов, Избр. съч. III, 279. — "Сватове и вий, кумове, / малко сватбата поспрете, / аз ще си напред отида, / от мама прошка не съм зел". Нар. пес., СбВСт, 492.
4. Само несв. Прех. Спирам някого или нещо от време на време за малко; поспирвам. поспирам се, поспра се страд. от поспирам в 3 и 4 знач.
ПОСПЍРАМ СЕ несв.; поспра̀ се св., непрех. 1. Спирам се за малко; поспирам, поспирвам се. Никифор, който уж бе сигурен от по-рано, че Деян няма да дойде, при един завой неволно се поспира и претърсва с поглед лъкатушките на дирите ни надолу. Бл. Димитрова, Лав., 35. Двамата вървяха мълчаливо. Без да се поспира, Ариф извади пакет с цигари, запалиха. Б. Несторов, АР, 28. Някъде Нейчо ще се поспре, ще се ослуша, ще чуе как бие сърцето му и пак ще забърза напред. Й. Йовков, ЖС, 57. Константинов се поспря за миг нерешително, после тръгна по коридора. С. Славчев, ЖББ, 7.
2. Само несв. Спирам се от време на време за малко; поспирам, поспирвам се. Баба Гана мина няколко пъти край Сашка и все се поспираше, попоглеждаше го .. и отминаваше. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 248. Имаше много работа в тоя широк двор, ..,
но той не се решаваше да започне, и мушнал ръце в червения си пояс, навърташе се около плевнята или се поспираше тук-там на слънце. Д. Талев, ЖС, 50.