ПОСПИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСПЍРВАМ, ‑аш, несв. (разг.); поспра̀, ‑ѐш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поспря̀л, ‑а, ‑о, мн. поспрѐли, прич. мин. страд. поспря̀н, ‑а, ‑о, мн. поспрѐни, св., прех. и непрех. Поспирам. Чух веднъж, че големите търговци поспирвали покупките, не се знаело какво ще стане с цените, имало много натрупана стока. П. Спасов, ХлХ, 81. Стъпих на широкия подводен камък, на който хиляди пъти бях стояла. Тук вадата поспирваше бързия си бяг. М. Дубарова, П [еа]. Преди да тръгнем, дадоха са потребните наставления на свирачите, .., где и над кое здание в града ще да поспирват, коя песен ще да свирят и пр. З. Стоянов, ЗБВ III, 66.поспирвам се, поспра се страд.

ПОСПЍРВАМ СЕ несв. (разг.); поспра̀ се св., непрех. Поспирам се, поспирам. Математикът ходеше между редиците, поспирваше се от чин на чин, следеше изпод очи дали някой няма да препише. О. Василев, ЖБ, 278. Нещо почукваше по спечената земя на пътечката и това почукване досущ приличаше на стъпките на човек, който върви дебнешком, поспирва се, оглежда се и пак продължава. Л. Дилов, КТ, 31. И толкова пъти я [историята] беше разказвал, че не се и поспирваше да си припомни или да измисля. А. Дончев, СВС, 19. Той [човекът], кад го зел, повел го уж настрана да го коли. Кад го водил и са поспирвал. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 201.