ПОСРА̀МА ж. Остар. Посрамване, срам. Най-великата посрама е, что получава человек онова, което е предложил, и ся е узнало, че е лъжа. А. Гранитски, ПР (превод), 65. Посрама е, кога повреждаш, а не когда поправляваш погрешката си. А. Никопит, УД (превод), 238.