ПОСРАМЛЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРАМЛЀНИЕ ср. Остар. Книж. Посрамване, срам; посрамение, посрамяване. Каири казвал на гърците: "Ние, елини, които сме просветили целия свят, не е ли за нас крайно посрамление да приемаме за началник на религията си един евреин?" Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 311. — Тя не е от благородно коляно, нито е от български род, нито от нашата православна вяра. Тя ще донесе не слава на твоята корона, а посрамление. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 176. Остава ли ни друго средство, чрез което да можем да избегнем коварството и посрамлението, от една страна, или опустошението и опропастението на злочестий наш град, от друга? П. Р. Славейков, ПИ, 27.