ПОСРАМЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРАМЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); посра̀мя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Посрамвам. Но когато стана писар в министерството, да не би да се намъкне някой път в канцеларията със съдраната си шапка и цървули. Не, аз трябва да му кажа да не ме посрамява. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 27. — Трудът не посрамява човека, деца! Добре е да получиш услуга, ала още по-добре е, когато сам я сториш на своя другар! Зл. Чолакова, БК, 37-38. Никоя работа не ни посрамява, напротив, сякоя ни украсява. Ч, 1871, бр. 18, 566. посрамявам се, посрамя се страд.

ПОСРАМЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); посра̀мя се св., непрех. Посрамвам се.