ПОСРЕБРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСРЕБРЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; посребря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Покривам или обковавам нещо с тънък пласт сребро, със сребърни пластинки. Един първокласен златар трябва да е и добър художник, моделиер, фин леяр, да умее да монтира камъни, да гравира върху метал, да емайлира, да позлатява и посребрява. Дем., 2001, бр. 137 [еа]. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, посребриха иконата на Божията майка, отрупаха с дарове св. Иван Изцелителя, но нищо не помогна. Болестта от ден на ден по-страшно върлуваше, по-немилостиво косеше. Елин Пелин, Съч. I, 1972 [еа]. Дойчин ще изгради черква в нашето село, а пък аз ще посребря ръката на Света Богородица. К. Петканов, ЗлЗ, 152. "Рогушке, мила Рогушке, / ако ми стадо повдигнеш / и с него Дунав преплуваш, / копита ще ти посребря, / рогата ще ти позлатя." Чичо Стоян, ЧК, 123. — Да би Вида пари брала, / кладенец би посребрила / и чешмите позлатила. Нар. пес., СбНУ V, 8.
2. Прен. Обикн. за светлина, лъчи — правя нещо да изглежда като сребърно, придавам му сребрист цвят или блясък. Бистра залепи гръб на другата страна на печката и остана в сянка. Само в косите ѝ падаше светлина и ги посребряваше. М. Грубешлиева, ПИУ, 22. Нощта мина неусетно. На по-другата сутрин първите лъчи на слънцето посребриха дългата ивица на реката. Г. Караиванов, ЮМ, 46. Зората посребри ниските облачни ивици и плъпна да обгръща звездите нагоре. П. Славински, ПЗ, 44. Лунната светлина беше посребрила повърхността на реката, ние виждахме облите силуети на хълмистите брегове, блещукаха множество светлинки в прибрежните градовце. Ал. Константинов, Съч. I [еа]. Над нас се е разтворило небето, / над нас припламват хиляди звезди, / те леко посребряват върховете / и люшнатите езерни води. Д. Пантелеев, ВДК, 26. // Ставам причина нещо (коса, брада и под.) да стане сребристобяло, да побелее. Бащата беше по-висок, дори по-строен от сина въпреки петдесетте си години, които бяха посребрили късо подстриганата му брадичка и косите край ушите. А. Христофоров, А, 68. Едрото му лице — .., над което годините бяха посребрили отделни къдрици, .. — леко потрепна от изненада. Х. Русев, ПС, 5.
3. Прен. Разг. Давам някому много пари, обикн. като подкуп или като заплащане за нещо; позлатявам. — Спри, че те убих! — задъхваше се боляринът. — Спри, че те убих! Дървеницо ненаситна, дето те посребрих и позлатих! Н. Хайтов, Л, 124.
4. Диал. Хвърлям, оставям (в люлка, корито и др.) сребърна пара като дар за новородено или за жена, която е бабувала. Позлатяват после и посребряват коритото, т. е. родителите и всички домашни.. хвърлят в него по една златна или сребърна монета. СбНУКШ ч. III, 23. посребрявам се, посребря се страд. То [среброто] има и много добра електропроводимост. Затова в радиотехниката отговорни контакти се посребряват. Св. Райчева, К, 67. Среброто се употребява за посребряване на медни, месингови и други предмети. За анод се използува чисто сребро, а за катод предметът, който ще се посребрява. Хим. IХ кл, 1965, 68.
ПОСРЕБРЯ̀ВАМ СЕ несв.; посребря̀ се св., непрех. 1. Покривам се с тънък пласт сребро. Он отворил вратата, оно пълно с сребро. Бъркнал с пърст, оно се посребри пърсто. Нар. прик., СбНУ ХLI, 446. Млада Бога от хубости, / .. / ръки му се посребриха, / скуте му се позлатиха. Нар. пес., СбНУ I, 13.
2. Прен. Ставам като сребърен, придобивам сребрист цвят или блясък; посребрявам2. Над естрадата, околовръст на средището, над цялото село бликнаха светлини. Оживяха лицата на хората, посребри се зеленината по арката. Б. Несторов, СР, 266. Когато Илия се сгоди за Росето, всички помислиха, че тя ще обърка тая къща. Стана нещо друго — големият двор на Димо Кехая сякаш се посребри — стана по-широк и по-слънчев. К. Петканов, БД, 123. // За коса, брада и под. — ставам сребристобял; побелявам1, посребрявам2. Дали ще им разкаже с памет свежа / историята, или ще мълчи, / как избуяваше у нас надежда, / поливана от плачещи очи / .. / Как двадесет и пет годишни бяхме, а нашата коса се посребри. П. Пенев, КНО [еа].
ПОСРЕБРЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; посребрѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. посребря̀л, ‑а, ‑о, мн. посребрѐли, св., непрех. Придобивам цвят или блясък на сребро; посребрявам се. Облаците бяха слезли съвсем ниско и върховете на дърветата се разтапяха нежно в сивотата, която към хоризонта бавно посребряваше. П. Вежинов, НС, 68. Месец тозчас побеля на небето, после посребря и изведнаж огря. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 130. // За коса, брада и под. — ставам сребристобял; побелявам1, посребрявам се. Косата на дядо Йордан бързо посребря. Елин Пелин, Съч. III, 13. Години младостта ни ще отвеят — / тъй както вятър пролетния цвят. / Косите ни тогаз ще посребреят / и ние ще напуснем тоя свят. П. Пенев, Стр, 107.