ПОСРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЀД предл. и нареч. I. Предл. 1. За означаване на място, положение по средата, в средната част на нещо; сред, насред, всред. Рано сутринта файтонът се спускаше оттатък рида, наближавайки града, който се чернееше и пушеше посред снежната долина. Ив. Вазов, Съч. ХII, 17. Той беше свалил мотиките при краката си и стискаше здраво двете дръжки. Сам се зачуди, когато разбра, че стои в мрака, посред църковния двор. Г. Райчев, ЗК, 117. Посред килията.. стоеше старец в дълго широко расо без шапка. Ст. Загорчинов, ДП, 215. Слънцето упорито бе се спряло посред синия небесен купол и сипеше огън и жар от висините. Елин Пелин, Съч. I, 17.

2. За означаване на място, положение там, където има множество от лица или предмети, между или в еднородна среда; сред. Най-приятно му [на Ботев] било, когато вечер се нахранвали всичките [хъшове] и той седне посред тях. Н. Ферманджиев, РХ, 200. Земята е една безкрайна, черна равнина, постлана с избити хора, а той е сам посред тях. Г. Райчев, Избр. съч. II, 42. На кръстопътя долу, с восъчно лице, /.. / гърбушка малка — ни жена, нито дете, / посред тълпа с разкрити дъждобрани — / като огромни черни гъби под дъжда поникнали, / стои и пее. Е. Багряна, ЗМ, 42. Лежат хетери в нега упоени, / .. / и грей сред тях, като посред звезди / вечерницата, златокоса Фрина. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 32.

3. За означаване на момент във времето, който е по средата между началото и края, в течение на някакъв период или на нещо, което се извършва, става; сред, насред. Посред лято, в тая страшна жега, тоя човек беше навлякъл дълго зимно палто като попско расо. Й. Йовков, ЖС, 7. Милата мама. Тя е станала посред нощ да ми разточи баница. А. Каралийчев, С, 293. И за да бъде последователен във възходящата степен на възмущението си, бащата избърсва с трепереща ръка устата си посред яденето, хвърля салфетката, после става бързо от масата. Св. Минков, РТК, 115-116. Понякога посред учебен час дочувах зад стената в отвъдната стая песен или пък подвикване: "Стани". Кр. Григоров, Р, 91.

4. За означаване, че нещо се извършва, става при определени обстоятелства, в определена среда; сред. Посред грижите и постоянните борби за съществувание в средата на едно общество чуждо, .., душата на българина беше гладна за някаква неземна храна. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Колята поскърцваха, каруците подрънкваха посред пъшкане, пръхтене и меко тупане на копита по изсъхналия полски коловоз. Д. Вълев, З, 216. Самин, замислен, посред мрачината, / по улиците пусти крачех аз. К. Христов, Т, 8. На ранната вечер посред тишината / съмнение гнетно изпълня душата. П. К. Яворов, Съч. I, 91.

II. Нареч. Остар. и диал. По средата, на средата, в средата; насред. Патетата, с гъската посред, тръгнаха към вратника. Й. Йовков, АМГ, 165. А там Марица сребърна разлята, / от юг — Родопи и простор велик. / Посред е Пловдив с дивните

тепета: / Джендем, Сахат, Небет и Бунарджик! Ем. Попдимитров, СР, 32. При ямите проклети бяхме ний / .. / Те кръгове са грозни, страховити, / кои се все стесняват, а, посред, / на бездна се разтварят глъбините. К. Величков, Ад (превод), 155.

◊ Виждам / видя бял вълк (дявол, звезди) посред бял ден (пладне). Разг. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности, неприятности. — Позивът... нищо — въздъхна леко Олга и бакъреният оттенък на русоватото ѝ лице помрачня. — Ще чакаме... ще видим... — Ще видим — бял вълк посред пладне! — вметна горчиво и остро Гюлев. Г. Караславов, ОХ IV, 170. — Направих му обиск, вярваш ли, цялата къща обърнах, но как не можах да намеря нещо. Тогава той щеше да види дявол посред бял ден. В. Нешков, Н, 8. Тази сутрин цар Фердинанд е обявил война на Турция — .. — Ха така! .. — ще има да видят звездите посред бял ден проклетите анадолци! Г. Русафов, ИТБД, 135. 2. Само св., обикн. в бъд. във 2 и 3 л. Употребява се като закана — зле ще си изпатиш (изпати), ще си получиш (получи) заслуженото. Разбойници сте вие, пладнешки разбойници! .. Започвате война с изненада, с подла изненада .. Но почакайте ..! Ще видите вие бял вълк посред пладне! Д. Ангелов, ЖС, 87. — Ако е негова работа тази... Ще види звезди посред бял ден той. П. Велков, СДН, 43. — Радке, днес си отвратителна. Като ти плесна един, ще видиш звезди посред бял ден. ЖД, 1968, кн. 3, 18. Посред бял ден. Разг.; Посред пладне. Диал. През деня, по светло (обикн. когато става дума за нещо, което не бива, не е прието или е опасно да се върши по това време). Помисли да вземе чергата и да се завие, но нали беше срамота тя, млада булка, да легне посред бял ден, и то когато свекър ѝ е болен и трябва да му шета! Г. Караславов, ОХ I, 456. Чирпанци се надяват, че Апостолът ще бъде откаран в Цариград,.., и затова решават, "когато минава през Хаджи Ейлес, посред бял ден да нападнат охраната". Ив. Унджиев, ВЛ, 331. Госпожа Зоева дала рандеву на господина N. в една кабина на банята — това посред пладне. Ив. Вазов, Съч. Х, 16.