ПОСРЕДНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЀДНИЧЕСТВО, мн. ‑а, ср. 1. Дейност, действия на посредник (в 1 и 2 знач.), чрез които се осъществяват различни връзки, функции или съдействие в областта на трудови, икономически, обществени, политически, духовни и пр. взаимоотношения. Той събираше слънчогледово семе на Ралчо, който пък го предаваше на маслобойната на турлаците и полученото масло раздаваше на селяните. Макар и веднъж в годината, това посредничество му докарваше повече пари, отколкото обущарството. Ст. Даскалов, СЛ, 80. — Кажете на германците и на моя брат, че плюя върху тях, задето отказаха да купят тютюна ми без посредничеството на "Никотиана". Д. Димов, Т, 199. В друго свое писмо Калоян сам търси посредничеството на папата в разпрата си с маджарския крал. РН, 1910, кн. 8-9, 208. Някога, по време на феодалното владичество, женитбата е ставала само по желание на родителите и с посредничеството на сватовници. Ал. Гетман, ВС, 109. Види са, че чрез българското посредничество в православно-черковната писменост са са появиле и други произведения от средневековите повести. СбС, 61.

2. Остар. Книж. Участие, намеса на нещо, съдействие от страна на нещо. В детский си възраст всичко правим, без да знаем какво правим и желанията ни са, които ни управляват без посредничеството на волята. Ч, 1871, бр. 18, 549. Зрението е онова хубаво чувство, чрез което ние, при посредничеството на светлината, можем да познаваме шара, формата, величината, положението и движенията на всички тела, что ни заобикалят. Ч, 1871, бр. 24, 749. Ако многочислените чувствителни нерви са раздражават твърде силно от възпалението, то това раздражение, чрез посредничеството на кръвообращението, действува и на сърдечните нерви и с това увеличава деятелността на сърцето. Знан., 1875, бр. 8, 121.