ПОСРЕДСТВЕНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЀДСТВЕНИК¹, мн. ‑ци, м. Посредствена личност, посредствен човек; посредственост. Често верността е удобно средство на посредственика за вихрено изкачване по стъпалата на служебната йерархия. Е. Каранфилов, Б III, 211. Истина е, че във всички области на изкуството съществуват и си живуркат цели орди от дилетанти, от посредственици. О. Василев, ЖБ, 207. Не можем да понасяме спокойно / ни дар голям, ни име по-достойно! / Затуй посредственика в нас вирее. Ем. Попдимитров, СР, 84.

ПОСРЀДСТВЕНИК², мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Посредник; посредствовател. Тряба да различаваме още и това, че търговията бива непосредствена, когато стоките са добиват от първа ръка,.., и посредствена, когато стоките са добиват чрез посредственици или чрез комисионере. Знан., 1875, бр. 2, 29. Да будете посредственици на всето, което приносива полезност на нашите болгари. П. Берон, БРП, 144. Тогава проважда момък (у момини родители някого си опитнаго мъжа или жена от свои роднини и предлага, че ищи дъщеря им за съпруга; таковаго посредственика и посредственица назовават сват и сватя). Г.С. Раковски, П I, 100. Разумът е най-добрият посредственик за всичко, когато са посъветваме с него. Ч, 1871, бр. 18, 565.