ПОСРЕЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСРЀЩАМ, ‑аш, несв.; посрѐщна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. посрещнат, св., прех. 1. Специално се насочвам, отправям (към входа на дом, сграда и под. или към някакво място) да приема някого, който идва при мене. Противоп. изпращам. В това време групата влизаше вече в двора. Стамен тръгна да ги посрещне от приличие. Г. Райчев, ЗК, 225. Седнали в каляската, те се упътиха към дома на рускинята. Старата дама ги посрещна при горния край на широката мраморна стълба. Ст. Дичев, ЗС I, 292. "Мамо, коледарите идат, ма!" Станаха чичо Колю и стрина Колювица и ги посрещнаха. И. Петров, НЛ, 172. Ханджият българин,.., посрещна твърде вежливо госта си и го въведе в голямата стая за гостите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 171. Всички,.., им казаха, че отиват да посрещат Индже. Й. Йовков, СЛ, 149. Един радостен вик издаде цялото множество. Всички се затекоха да ги посрещнат. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 8, 246. Улиците чак до къщата,.., бяха плъни с народ,.. Тогава си помислих: как мя изпратиха преди пят месяци, как мя посрещат сега. АНГ I, 234. По дрехите посрещат, по ума изпращат. Послов. // Отправям се към някого от близките ми, който се прибира, връща у дома. Противоп. изпращам. Баща ми се грижеше добре за нас. Работеше по постройките, беше здрав и силен! Всяка вечер излизахме на улицата да го посрещнем; Роза го познаваше отдалече. Тя тичаше към него, махаше с ръце, викаше "Папа! Папа!" и се хвър‑
ляше в прегръдките му. Ал. Бабек, МЕ, 205. След десетина дни Стаменко се вести пак в града ‑.. И двамата не виждаха нищо чудно в това, че Гунка първа го посрещаше на двора, отключваше стаята и прибираше нещата му. Г. Райчев, ЗК, 219. // Стесн. На гара, летище и под. специално срещам някого, пристигащ от друго място (село, град, държава и др.). Противоп. изпращам. Други пък българчета бяха отишли на станцията да посрещат брата на покойната. Ал. Константинов, БГ, 17. Кой какво прави, аз все посрещам, все изпращам. Задала се делегация от село при министро да иде, аз ще я посрещна. Чудомир, Избр. пр, 186. Трима души,.., отидохме да посрещаме пашата на границата. С. Радев, ССБ I, 138. Два часа стоях на летището да посрещам делегациите, които пристигнаха с различни полети.
2. Приемам някого някъде обикн. като гост. Някога преди години тя бе посрещала в дома си Раковски; той бе казал тогава какво е нужно, за да добие един народ свободата си: борба. Тонка помнеше тая дума; с нея беше закърмила децата си. Ст. Дичев, ЗС I, 392. В новия сарай Рашид посрещаше търновските аги, бееве, кадии, мюфтии и търновския войвода. Ц. Гинчев, ГК, 31. В тази стая Георгиев посрещаше приятели, макар че на горния етаж имаше три хубави стаи. Ем. Станев, ИК I и II, 53. // Прех. и непрех. Приемам гости на празник или по някакъв специален повод. Дори до пладне той има радостта да посреща и изпраща купове гости и да разменява с тях същите учтивости и изжулени фрази за студа, за снега, за вятъра. Ив. Вазов, Съч. IХ, 65. Самата домакиня, .., се чувствуваше някак празнично и съвсем друга .. Посрещаше весела и щастлива гостенките, които се редяха една след друга. М. Грубешлиева, ПП, 26. Във вторник сутринта, на връх Димитровден, на пътната врата на бай Митя се примъдри обявление: "Димитър Цв. Могилков, по важни домашни причини, не може да посреща на имения си ден". Чудомир, Избр. пр, 71. А после, като продължи пътя си към къщи извика от тъмнината. — И заповядай някой път у нас да се поразговорим! Гости като тебе с радост посрещам! Ст. Дичев, ЗС I, 254. // Приемам клиенти. Противоп. изпращам. Започна разпродажба, звънтяха цели шепи златни лири. Ицо седеше в канторката си, посрещаше и изпращаше, броеше жълтици и ги прибираше в големи кесии. Д. Талев, ПК, 118. Но една-две недели през зимата ханчето не посреща пътници. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 171. Инак той бе весел и приказлив. Засмяно посрещаше и изпращаше своите клиенти. Д. Калфов, Избр. разк., 357.
3. Разг. Проявявам внимание и гостоприемство към някого, дошъл в дома ми, като го нагостявам (понякога и подслонявам). — Море я ставай, та наклади огън в мутвака, па тури вода да се грее, че ще заколя две кокошки да посрещна хората както трябва. Т. Харманджиев, Р, 95. — Ох! — болезнено пропъшка тя. — Да няма с какво брат си да посрещнеш! Ти да ми носиш на мене... Така ли сте мислили някога, бако-о! Ст. Даскалов, СЛ, 17. Бабата посрещнала момчето — нагостила го с попара, постлала му да спи в колибата. А. Каралийчев, МО, 6. Почина запасния фелдфебел Гичо Стафунски.. — Гостувал съм му аз, много пъти съм нощувал у тях, ама сърце човек! Да те посрещне, да те нахрани и напои, като него друг нямаше в село. Чудомир, Избр. пр, 123-124.
4. Отбелязвам празник с някакво празненство, обикн. предварително подготвяно. Противоп. изпращам. Тая вечер посрещахме Нова година у поручик Романов. Й. Йовков, Разк. I, 196. Тука, около масата, те се чувствуваха най-добре. Тука те прекарваха Великдена, тука посрещаха Новата година и Коледата. Д. Калфов, Избр. разк. 125. ‑Всичкият свят се готви да посреща празника. Ив. Вазов, Съч. ХII, 57. Как ще посрещнат жените хубавия празник Димитровден? Какво ще окачат на шиите си? К. Петканов, СВ, 201. Имен ден посреща днеска баджанака, / снощи ни покани и сега ни чака. Ст, 1963, бр. 922, 3. // Отбелязвам настъпването, началото на нещо. Противоп. изпращам. Сега той равнодушно посрещаше жетвата — най-щастливото време за него. Елин Пелин, Съч. III, 25. Аз гледах войниците.. Те тъй бяха свикнали с тая обрядна тържественост да посрещат и чакат всеки тежък и свят труд: сеитба, жетва. Й. Йовков, разк. II, 98. Не можеше вече да посреща дните с мъка и да ги изпраща с отчаяние. Г. Караславов, ОХ I, 420.
5. Възприемам, приемам (някакво събитие, случка, идеи, настроения и др.); срещам, отнасям се. Ние можем си представи ясно как се е чувствувал той в разгара на укорите и споровете, с каква скръб и с какво възмущение е посрещал обидите, нанасяни на неговия [Паисиевия] злочест народ. Б. Пенев, НБВ, 47. На Кардашева се стори, че той е даже напипал превъзходна тема за изображение — една проста душа, която с философско спокойствие посреща ударите и волята на съдбата. Ив. Вазов, Съч. Х, 39. Тя [Пулина] не искаше да покаже пред гостите си, че ѝ е мъчно, затова прислужваше на всички, бъбреше непрекъснато и винаги със смях посрещаше шегите на Палюнката. К. Петканов, П, 129. Но гръците не посрещнаха с добро око тази уния, напротив, даже възнегодуваха за нея. Т. Шишков, ИБН, 285.
6. Разг. Покривам, плащам, изплащам (разходи, разноски и под.). Сега от него искаха хляб, искаха дрехи. Но пари нямаше, отникъде не можеше да хване някой лев. Житото трудно щеше да го изхрани до пролетта, пък имаше да посрещат толкова други
дребни харчове. Г. Караславов, Тат., 35. Днес имам да посрещам едни сметки и се чудя... Косите ми са настръхнали, какво ще правя! М. Грубешлиева, ПИУ, 221. — "Мъчи се да спечели, за да си плати дълга, но приходите му са толкова малки, че той не успява дори лихвите си да посрещне". Д. Немиров, Др, 108. За да посрещнат задълженията си, селяните са принудени да изнасят на пазара по-големи количества от своите произведения, които продавали на безценица. Ив. Унджиев, ВЛ, 12.
7. В съчет. с поглед. Гледам, поглеждам някого право в очите. Станка долови това смущение и особено ясно забеляза лекото му стъписване и гореща вълна на радост, на възторг и доволство я заля в миг. И в следния момент тя вече посрещна погледа му смело и го изгледа по-спокойно. Г. Караславов, ОХ I, 61-62. ● За поглед. Ни една ръка не му се протегна;.., ни един поглед не посрещна неговия. Ив. Вазов, Съч. IХ, 184.
8. Заставам срещу някого, противопоставям се на нападението на някого, като влизам в битка, бой. — В края на краищата и кметът не е виновен — рече Кумю и ниският му гъгнив глас прозвуча предизвикателно. — Дали са му пет шишанета от Кримската война, с такова оръжие противник посреща ли се? Г. Караславов, Избр. съч. VI, 247. Но, струва ми се, че от всичко най-възможна е незабавна контраатака на противника. Пригответе се да я посрещнете, както трябва. П. Вежинов, НС, 57. Татаринът като звяр се фърли на тях, но той посрещна още пет меча. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 129. Ратаите,.., оставиха храната. Влязоха в оръжейницата, препасаха мечовете си, грабнаха стрелите и се наредиха да посрещат ромеите. А. Каралийчев, ПГ, 97. Изскочи мома из Видин, / три иляд войска посрещна. / На врана коня седлае, / .., / в десна ѝ ръка саблята. Нар. пес., СбВСтТ, 307.
9. Остар. и диал. Излизам, заставам на пътя на някого, оказвам се срещу него; пресрещам. Оттук се виждаше голяма част от селото, тая част, .., дето Павел толкова обичаше да играе, когато бе малък и дето посрещаше Елка, когато бе ерген. Елин Пелин, Съч. III, 36. Костадин тръгна през лозето. Тя прибра полата на роклята и като пламна цяла, приготви се да го посрещне, преструвайки се, че не е забелязала пристигането му. Ем. Станев, ИК I и II, 166. Приятелите му го посрещнаха на пътя с прикрити лица, грабнаха го и го отведоха в една твърдина, дето го скриха от неприятелите му. ИЗ 1874-1881, 1882, 11. Юдзема бяли бакъри, / за стодна йода ютюва. / На път Иванчо посряща. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 104.
10. Диал. В съчет. с думи, приказки. Отговарям, отвръщам, възразявам на думите на някого. — Чуваш ли, хаджи, хем посъди Пенча, зере, твърде лошо прави: не ма слуша, посреща ми приказката, кеври ми са. Ил. Блъсков, ПБ I, 13. — Съде бих я заклал тогава!.. — У-у, синко, недей дума̀ така, че е грехота — посрещнах аз тия му страшни думи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 53. Мама казала, ти си ѝ посрещнала приказка. П. Тодоров, Събр. пр II, 152-153.
11. Остар. и диал. Срещам нещо, сблъсквам се с нещо. Противните електричества, облачното и земното ся съединяват по най-късий път, гдето посрещат най-малко съпротивление от въздуха. Лет., 1869, 82. Колко препятствия и мъчнотии посрещаше човек преди 50 години, когато ся наканеше на някой по-длъг път!.. С железниците са е умалило сега сяко едно разстояние 4 пъти по-малко. Ступ., 1875, бр. 3, 22. Но ако досега не си сполучил това [свободата], ако си посрещнал някаква упоритост от тиранина, то е било, защото ти си простирал само едната си ръка, а цял не си са разклащал и потръгвал срещу него. НБ, 1876, бр. 11, 41. Разнообразни и многобройни са мъчнотиите, що посрещат младите българчета, които се отдават на учение и отиват в чужбина да се образоват. Ч, 1875, бр. 6, 254.
12. Остар. С предл. с. Сравнявам, съпоставям (едно нещо с друго). Така цели три години той все посрещаше .. живите морски животни с вкаменелите наоколо,.. посрещаше една с друга различни геологически направи (формации) и най-напокон след много години издаде на свят прочутото си съчинение за старий червен пясъчник. Й. Груев, СП (превод), 90-102. Съдът ся удостоверява за подлинността на акта, като го сравни с други достоверни актове, а също посрещне писмото с други писма и разпита свидетелите. ВП, 30. посрещам се, посрещна се страд. и взаим. На хората им беше мъчно и тази мъка те не можеха да скрият. Затова и откровените думи на бабата се посрещнаха от събеседниците ѝ с пълно одобрение. Сл. Трънски, Н, 124. При слизането си от трена той [царят] са посрещна от марешала Моруза с хляб и сол. НБ, 1877, бр.75, 292. Двете неприятелски сили ся посрещнаха близо Берегова Клисура, дето направиха много сбивания, от които последнето биде най-страшно: в него ся проля много кръв. Д. Войников, КБИ, 42.
ПОСРЀЩАМ СЕ несв.; посрѐщна се св., непрех. Остар. Оказвам се еднакъв с друг; съвпадам. Защото нашата цел се посрещна с целта на "Българското книжовно дружество",.., предлагаме сега на читателите друго едно поетическо творение от руската литература, повестта на Гоголя "Тарас Булба". Н. Бончев, Съч. I, 154. Ако ти са посрещне планът, ще спечелиш. П. Р. Славейков, РО (превод), 30.