ПОСРЕЩАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЀЩАНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от посрещам и от посрещам се. Дома‑

кинът,.., сам шеташе и даваше последните разпореждания.., за да бъде всичко в ред за приличното посрещане на очакваните гости. Ив. Вазов, Съч. ХII, 35. Оттам двамата [дядо Славейков и Цанков] тръгнаха за София през Търново. В Търново Стамболов им устрои блестящо посрещане. Голямо множество излезе да ги чака с песни. С. Радев, ССБ I, 301. В емигрантството Величков се опита да изкарва сам средства за своето препитание чрез литература,.., но доходите,.., не бяха достатъчни за посрещане нуждите на един скромен и труден живот. СбЦГМГ, 250. Браилското настоятелство,.. е било принудено да прибегне и до част от събраните капитали за посрещане на извършените вече разходи. М. Арнаудов, БКД, 133.

2. Разг. Тържество, празненство със събиране на много хора, гости. Празника отбелязаха с голямо посрещане. △ И този юбилей мина без посрещане.