ПОСРЕЩВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЀЩВАМ, ‑аш, несв. (остар.); посрѐщна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Посрещам. Момиче българско девойче / посрещва с радост дневий час. Ч, 1871, бр. 14, 437. Борис, Роман и Обрен придружени с няколко стражари появяват са на сцената. Светослав, Боян, Райна ги посрещват. Д. Войников, РК, 97. Да посрещваме всякая причина на посланието, което бива ако прочитаме с издирвание и с внимание посланието, и прегледваме чина на причините. Н. Хилендарец, СПП, 18.

ПОСРЀЩВАМ СЕ несв. (остар.); посрѐщна се св., непрех. Посрещам се; посретвам се.