ПОСРЪБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСРЪ̀БВАМ, ‑аш, несв.; посръ̀бна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св. 1.Само несв. Прех. Сръбвам по малко от време на време. По-старите са прибрани вкъщи или в някоя механа някъде, посръбват полека из пръстените,.., чаши кехлибареното, бистро като сълза, вино и "едно време" оживява в приказките им. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 148. Кметът стоеше до прозореца, подсмиваше се на нещо вън и посръбваше кафенцето си. Ст. Даскалов, ПЯ, 47. По това време старецът е особено сладкодумен и е така хубаво да седиш до него, да посръбваш ракийката и да слушаш пълната с мъдрост и весело остроумие реч. П. Незнакомов, БЧ, 144. Трепехме се през целия ден с брадвите, а вечер нагъвахме сухия комат. Отхапем залък, посръбнем студена водица, да не засяда. Н. Хайтов, ПП, 55.

2. Прех. Сръбвам, пийвам малко количество. Сиромахът се отбил на пазара, влязъл в една гостилница, похапнал, посръбнал и похарчил парите. А. Каралийчев, ТР, 107. Полека-лека, като си посръбнаха от лютивата ракия, те се разприказваха за цените на стоките, за пасталирането на тютюна. Г. Караславов, ОХ II, 448. — Птиче мило / гласовито, / я клъвни си / да си сито; / посръбни си / и водица. Чичо Стоян, ЧК, 95.

3.Само несв. Непрех. Разг. Употребявам алкохол, обикн. често и в по-голямо количество; попийвам. Казват, че обичал да посръбва, особено напоследък се пропил, уж от яд и отчаяние. Л. Стоянов, Х, 24. Гледам, Кръсто стана друг, започна да посръбва, да се кара на мама, на моята стопаница, на децата ми се нахоква, бие ги за нищо-нещо. Хр. Максимов, СбЗР, 42. Обича да посръбва, когато има кой да го почерпи. М. Марчевски, П, 167. Полковият командир беше снажен петдесетгодишен мъж с прошарена коса и със сини, замислени очи, обичаше да си посръбва и да играе на карти. Св. Минков, Избр. пр, 23. Веднаж дошли неколцина турци, които, въпреки строгите запрети на корана, обичали да си посръбват. Ив. Бурин, НП, 18.

4.Само св. Непрех. В мин. Разг. Напил съм се, пиян съм (бях се напил, бях пиян). В кръчмата имаше няколко души гърци, изгледаха го, разбраха, че си е посръбнал и му се усмихнаха. К. Петканов, ЗлЗ, 28. Той доста беше посръбнал вече и езикът му се преплиташе. М. Марчевски, ОТ, 216. Малко нещо съм посръбнал, но всичко виждам пред очите си. К. Петканов, ЗлЗ, 145. Славинов се отдели от него и се залюшка из улицата.. — Добре си е посръбнал господинът! К. Петканов, В, 114.