ПОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСТ1, по̀стът, по̀ста, мн. по̀стове, след числ. по̀ста, м. 1. Едно лице или група въоръжени лица, които наблюдават и охраняват, пазят даден обект, територия, лица и др.; постовѝ, караул, охрана. Постовете бяха забелязали, че редовно всеки ден, в определен час, по пътечката откъм селото идваха при реката жени за вода. Ив. Мартинов, ДТ, 9. Още на другия ден изпрати [Момешки] полицейски пост да пази вилата му. К. Калчев, ЖП, 446. В това време войската заобиколи двореца, навлезе в хотел "България" и постави постове по прозорците. В. Геновска, СГ, 464. Пред домовете на много големци поставиха стражарски постове. Сложиха пост и през няколко къщи от тяхната. Г. Райчев, ЗК, 161. Пък и небето тая нощ като че ли беше много светло, навярно някой секретен пост би ни зърнал още отдалече. П. Вежинов, ЗНН, 140. // Разш. Обикн. със съгл. опред. Група от хора, чиято задача е да следят и контролират някаква дейност, обществена проява и под. Те [турците] навярно щяха да поставят засади. И като не искаше да дели хората си, Чакъра се зае да уреди предупредителни постове от мирни самоковски младежи, в които никой не би могъл да се усъмни. А. Христофоров, А, 348. По всички улици край училището патрулираха наши стачни постове — бдяха да не се появят стачкоизменници. Мл. Исаев, Н, 50. Всички бригади имат свои контролни постове, излъчени из самите работници, за издирване на дефектите и техните причини. ОФ, 1949, бр. 1478, 4.
2. С предл. на. Изпълнение на служебно задължение, изразяващо се във въоръжено охраняване, пазене и наблюдение на даден обект, територия, лица и др.; караул, стража. Бурята продължаваше да бушува, ала дежурните моряци стояха на поста си и най-ревностно вършеха работата си. Ал. Бабек, МЕ, 70. Ние грабнахме пушките.. Решихме да не се отделяме от бойниците и да останем на пост до сутринта. Ем. Станев, ЯГ, 71. Най-ясният ми спомен е един ден край брега на Драва. Тоя ден, в най-предното наблюдателно гнездо на полка беше поставен на пост ефрейторът Илия Гражев. Ив. Мартинов, ДТ, 7. Веднъж Живко беше заловен, че беше заспал на поста си, и му бяха взели пушката. Й. Йовков, Разк. II, 81.
3. Място, помещение или специална постройка с предназначение да обслужва военната охрана и дейността ѝ. Близо до селото,.., се вижда ново и бяло здание посред малка горичка от акации. Това е български пограничен пост и в него живеят петима войници. Й. Йовков, Разк. II, 100. На това място минаваше българо-югославската граница и на самата височинка беше кацнал полуразрушен граничен пост. Сл. Трънски, Н, 239. Пред вратата на граничния пост седяха двама войници — те си шушукаха нещо и се смееха с гърлести, неукрепнали гласове. Ем. Манов, БГ, 236. Въртят се бая аскери по калето. Тогаз отсам Дивитскоовскаата маала имаше едно кале, наблюдателницата на турците, беше пост. Ние горе-долу знаехме колко човека вардеа калето. Сл. Македонски, ЕЗС, 26.
4. Обикн. със съгл. опред. Служба, длъжност (професионална или обществена дейност) с определен ранг, степен. В течение на половин година Заимов е издигнат на най-високия армейски и обществен пост, за да падне оттам в затвора със смъртна присъда над главата си. Е. Каранфилов, Б III, 45. Може би консерваторите да бяха възбудени от държанието на Каравелова на председателския пост. С. Радев, ССБ I, 92. След един нервен разговор с Ройтер Дечев пак писа писмо до Боев — оплакваше му се от колегата си и молеше да го върне на стария му пост. Х. Русев, ПЗ, 115. Не трябва .. да фащат за учители таквизи ничтожни твари, които друго като немат на какво да са надеят, нагадили са с раболепство пред първенците да са одържат на даскалския пост. Г, 1863, бр. 7, 55. Министерски пост. Ръководен пост. Високи държавни постове.
◊ Команден пост. Спец. Място с устройства, съоръжения, чрез които се управлява връзката и действието на отделните участъци от дейността на войска, на производствена верига или комплекс и др. Токоизправителите се обслужват от специален команден пост само от един техник леко и практично. ВН, 1959, бр. 2512, 2. Шлосерът.. от шахта "Георги Димитров" съкрати машинистите на рудничните транспортьори и установи един команден пост за 7 машини. РД, 1950, бр. 205, 3. Противопожарен пост. Спец. Място в предприятие, обществена сграда и др., където са поставени специални табла с пожарогасители и др. съоръжения с цел бързо и ефикасно да се действа при евентуално избухване на пожар. Телефонен пост. Техн. Инсталиран телефонен апарат. Бе построена и телефонна линия за откриване телефонен пост за публично обслужване. РД, 1949, бр. 122, 2. Абонати, които желаят да се откажат от телефонните си постове, да заявят това писмено в "Телефонната каса". ОФ, 1950, бр. 1719, 3. Трансформаторен пост. Електр. Система от съоръжения за понижаване на напрежението в електрическата мрежа при подаването му на потребителните инсталации; трафопост. Те [трансформаторите] служат за повишаване на напрежението при електрическите централи в началото на електропроводите и за намаляването му при консуматорите на електрическа енергия в подстанциите и трансформаторните постове. Ел ХI кл, 1965, 117. Индустриалните и занаятчийски заведения, които нямат нарочни за тях трансформаторни постове,.., не трябва да работят с електрическите си двигатели и апарати от 20 до 22 ч. РД, 1949, бр. 138, 5.
? Като войник на поста си (на своя пост). Книж. В предана служба на обществото. Шишманов приключва жизнения си път на 22 юни 1928 г., както може би и мечтаеше, като войник на своя пост — в служба на културата, на мира и дружбата между народите. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 6. Стоя на поста си; стоя на своя пост; на поста си съм. Неотклонно, ревностно изпълнявам задълженията си. Всеки от нас трябва да стои на своя пост за благоденствието на държавата. М. Грубешлиева, ПИУ, 122. — Ние сме тук.. — оправи съдията колосаните си ръкавели, — ние сме на поста си. В. Геновска, СГ, 26.
— Фр. poste през рус. пост и рум. post. — Цариградски вестник, 1849, бр. 54, 19.
ПОСТ2, по̀стът, по̀ста, мн. по̀сти и (диал.) по̀стове, м. 1. Въздържане от блажни храни (приготвени от месо и др. животински продукти), обикн. свързано с религиозната християнска традиция; постене. Пустинникът имаше бледо и мършаво лице, изсушено от пост и бдение. Й. Йовков, Ж 1945, 95. Там си направил една колиба от клони и шума, дето прекарвал в пост и молитва. Ив. Вазов, Съч. ХV, 32. С пост, молитви, въздържание и изтощение на тялото си те искаха да възвишат душите си до Бога и чисти да отидат в неговите селения. Елин Пелин, Съч. IV, 86. Постът (диетата), който [животните] дръжят колчем ся поболят, требуваше да ни служи за пример; зачтото у диетата е всичката тайна за съхранението на живота. Лет., 1871, 148. Некалесан гост зад врата му пост. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 304.
2. Обикн. мн. Определено време, определени дни в годината, когато според църковните правила не се яде блажна храна и не се допускат шумни веселби и празненства. След неусетно прекараните пости ето че додоха и коледните празници. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 210. Всичко е хубаво, само дето блажиш през постите, не харесвам. К. Калчев, ПИЖ, 171. Сега е пост, на черква се ходи. А те седнали на кръчмата и като поганци ядат и пият. Й. Йовков, А, 17. В нашата махала хората са добри християне, през постите не правят бал. Ил. Блъсков, ТСР, 11. Не бива да постим, защото сме научени да постим,.., или защото има пости определени от отците, но трябва да постим, за да приемаме духовна полза. КТЕМ, 98. // Обикн. мн. В съчет. с прил. от име на църковен празник (Великден, Петровден и под.). Определен конкретен пост според църковните правила, предхождащ съответния празник. У тебе Бог и срам няма ли, та си се разблажил в богородичен пост. Н. Попфилипов, БД, 80-81. Това беше вече през постите, през Петровите пости. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 105. Коледни пости. Великденски пости.
◊ Велики пости; Велик пост. Църк. Пост, постене преди Великден, което трае около 40 дни. Преди велики пости се венчахме, че не разрешаваха от митрополията да правим сватби през постите, много беше строго. К. Калчев, ПИЖ, 102. При болната дойде и Дочка. Скара се на Кина, че не е запалила огъня, да опържи яйца на майка си. — Дочке, ти забравяш, че сме във Великия пост! — забеляза и Куна. К. Петканов, МЗК, 218. Държа (спазвам) пост. Разг. Постя. Последният ден преди Коледа Димо взе от рибиците на прасето и тръгна към кръчмата. Велика го спря на пруста, грабна месото от ръцете му.. — Димо, мъжо, моля ти се, поне последния ден дръж пост. Няма да умреш отглади. К. Петканов, МЗК, 40-41. За празника на Рождество Христово държим пост, който се вика Коледни пости. Тоя пост се подкача от 15-й ноември, след денят на Св. апостола Филипа. Д. Манчев, НН (превод), 55. Като велики пости, дълъг. Разг. 1. Много дълъг, продължителен. Хамбарите бяха изметени. Копривата едвам се показваше около плетищата и дуварите.. Това бяха най-гладните дни от годината, най-безнадеждните — дълги и предълги като великите пости. К. Калчев, ПИЖ, 44. Пустия му поп, като провлече една служба — по-дълга от велики пости. А. Каралийчев, НЗ, 159. 2. Много дълъг, висок. Герчо ще одумам.. На бой — .. дълъг като велики пости и прав като лесков остен. Елин Пелин, Съч. V, 84. Мисля като куче на велики пости. Разг. Много умувам; нерешителен съм. Мисля (умислям се / умисля се) като мисир (пуяк) през велики пости. Разг. Много съм угрижен, обезпокоен; тревожа се от нещо. — Да не са ти пропаднали гемиите? Че кажи и ти нещо, какво си се умислил като пуяк през велики пости — рече бай Христо, когато му омръзна да се весели сам. Ем. Станев, ИК III и IV, 411.