ПОСТА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀СТА ж. Диал. 1. Определена площ, ивица от нива, която се ожънва наведнъж, при едно минаване; пост⁴, постат, постава². Ей там, на дядовата Ноюва нива жъне стрина Неделя. Пак тя реже постата. Преварила е другите жътварки. А. Каралийчев, В, 79. Челникът на четата напусна брестовата сянка, нарами сърп и тръгна по ожънатото към долния край на нивата, за да подхване нова поста. К. Петканов, ЗлЗ, 132. Хората от целия кър, от всички синори се развърнаха по постите, наведоха се и почнаха да жънат. Й. Вълчев, РЗ, 129. Не гледай момата / заман пременена, / .. / Ми гледай момата / коги нива жъне: / Дали края бере, / или поста реже. Нар. пес., СбВСтТ, 224.

2. Прен. Неписан ред във взаимоотношенията и задълженията в селското семейство, домакинство, стопанство, предаван от поколение на поколение. Сякое село е канон, сякое къща е поста. Тава хора са без поста в къщи. БД I, 128.

◊ На поста. Диал. Добре, наред. Като вършиш енна работа, ше е сториш на поста. БД I, 113. Лехусата не гъче, не е на поста — страх ме е да не умре! БД I, 113.