ПОСТАВЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТА̀ВЯНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от поставям и от поставям се. След паметника на Вазов с някакво завидно усърдие нашите скулптори заедно с нашите власти се втурнаха в поставяне на паметници. Ал. Гетман и др., СБ, 83. На четвърто място — черковният амвон се използуваше от учители, общественици и свещеници за поставяне пред народа редица нравствени и обществени проблеми. Ив. Хаджийски,

БДНН II, 177. Доброто наблюдение предполага преди всичко ясно поставяне на задачата. Не бива да се наблюдава "изобщо", без да има човек пред себе си някаква определена задача. Псих. Х кл, 56. Не се е задоволявал само да пише, но се е грижил сам за поставянето на сцена на своите пиеси. К. Величков, ПССъч. VIII, 126. Поставяне на диагноза.