ПОСТАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТА̀Л, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Слаб, мършав. Той беше висок, .. постал и кьосе. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 20. Пред самия вход, близо до нас група хора размахваха шапки и викаха високо, .. : — Урр-ааа! Да живей! Бяха облечени бедно, с постали лица и дебели бастуни в ръце. ЛФ, 1958, бр. 7, 3. Очите му сега са впити в опънатите костеливи, постали и немощни ръце, които си играят с ръчките на мотора. Т. Генов, Избр. пр, 77. В "блаженото минало време" нашият земледелец със своето първобитно рало, с впрегнатите в него постали кравички, със сърпа и хармана изкарваше жито за прехрана на семейството и за продан. ПН, 1933, кн. 7, 106.