ПОСТАЛАК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТАЛА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Постеля; постелка, постел. В една колиба се събираше Али с родителите си, на един посталак лягаха, на една софра ядяха, един живот живееха, а различие голямо ги делеше, не си разбираха думата, не схождаха желанията и оценките им. Вл. Полянов, БВП, 19.