ПОСТАНОВЧИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОСТАНО̀ВЧИК, мн. ‑ци, м. Изк. Лице, което обмисля във всичките ѝ прояви и осъществява сценичната реализация на драматургично произведение, опера, балет и под. В своята драматургия Чеховите пиеси заемат особено място и са, може би, едни от най-трудните — както за постановчика, така и за изпълнителите. Т, 1954, кн. 2, 55. Ако има изобщо някаква "система" в творчеството на нашите постановчици и артисти — то тя може да бъде само системата на К. С. Станиславски и Владимир Иванович-Данченко, пречупена през тяхната индивидуалност. Н. Лилиев, Съч. III, 282. Те, талантливите режисьори и постановчици от миналото, тласнаха киноизкуството много напред. Те разчупиха шаблона и разкриха неподозираните възможности на новото изкуство. П. Мирчев, СЗ, 157-158.

— Рус. постановщик.