ПОСТАНОВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОСТАНОВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; постановя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Разпореждам, нареждам2. Ернрот докладва въпроса на Министерския съвет, който под председателството на Каравелова постанови да се повърне незаконно взетата сума. С. Радев, ССБ I, 264. Получи го [прошението] дядо владика, разгледа го, проучи го човекът от край до конец и по чиста съвест постанови нови тридесет и пет къщи от горненската енория да се прехвърлят към долненската. Чудомир, Избр. пр, 115. От всичките европейски държави само България и Турция не взеха участие в санитарния Дрезденски конгрес, който отмени карантината в холерно време и постанови взимането други мерки за борба със страшната гостенка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 91. 45 г. преди Р. Хр. Юлий Цезар, като считал годината 365 дни и 6 часа, постановил щото три години една след друга да имат по 365 дни, а четвъртата — 366 дни. К. Кърджиев, А, 175.
2. Юрид. За съдебен орган — определям решение по дело (присъда, оправдание и др.). Ако разстройството е предизвикано по изключителна вина на единия от съпрузите, съдът постановява развод по негова вина. ОФ, 1949, бр. 1507, 3.
3. Остар. Установявам, създавам. Монархът с благоразумните свои мерки и разпоряжения най-после прекъснал смущенията и постановил пак ряд в своите господарства. Г. Йошев, КВИ (превод), 320-321. постановявам се, постановя се страд. Лишаването от родителски права се постановява от областния съд по молба на близките на децата или по искане на прокурора. ОФ, 1949 , бр. 1507, 3.